Докладът хиля, произведени в 2005 от икономист Франсоа хиля за Върховния съвет за оценка на училището, е сметка на политиките за преподаване на езици в Европа. Тя се занимава с въпроси : "какво преподават чуждите езици, поради какви причини и предвид какъв контекст?", и по този начин оценяват подробно тези политики в зависимост от тяхното икономическо, политическо и културно въздействие.

Докладът представя три сценария на езиковата политика за Европа: Първият е "всичко-в-английски", към който вероятно сме позиция, втората е тази на многоезичието, която отпред е насърчавана от Европейския съюз, А последният е приемането на есперанто.

В първия сценарий, Докладът подчертава, че хегемонията на английски език в Европа дава на Великобритания значително предимство, поради три основни причини:

–        "ученето на езици е скъпо във времето и парите, както от гледна точка на обучаемите, така и на обществото;

–        Les compétences linguistiques des agents, par contre, leur permettent d’être plus productifs : elles donnent donc naissance à des bénéfices, pour les individus comme pour la société ;

–        Следователно гражданите, както и обществото, трябва да инвестират в придобиването на чуждоезикови умения, при условие че съотношението между печалбите и разходите е доста високо в сравнение с това на други възможни инвестиции. »

Франсоа хиля вярва, че това предимство се отнася до Великобритания повече от 15 000 000 000 евро на година, независимо дали чрез икономиката на разходите за превод, икономиката на преподаването на езици и ползите, които английският носи в света на Компанията. Тази ситуация е напълно неравностойна (от бризхода, една хегемония на английски изглежда още по-необосновано).

Източник: хиля доклад, 2005.

Вторият сценарий, многоезичието, предполага, че комуникацията в институциите и между европейските граждани се осъществява на няколко езика. Франсоа хиля говори за ефективна многоезичната среда, която се различава от тази, насърчавана от ЕС, която е чисто теоретична и на практика не се прилага. Предвидените многоезичието предполага, че някои езици се представят, което води до форма на олигархия от някои езици в Европа. В този сценарий всеки европейски гражданин научава два езика освен майчиния си език, с език на английския, френския, немския "тройката" и по-малко говорим език. Този сценарий ще запази формата на културното многообразие в Европа, но не е егалитарно между езиците и на практика изисква значителни инвестиции в ученето. Освен това, преводът винаги е необходим за облекчаване на недостатъците в изучаването на езици.

Накрая, последният сценарий, предвиден и препоръчан от доклада, е изпълнението на есперанто като европейски език за комуникация. В този контекст есперанто не замества националните езици и ще бъде задължителна LV2 във всички страни от Европейския съюз. Този сценарий е привилегирован, тъй като е преди всичко най-егалитарно; Всъщност нито една страна не се възползва от своя език. По този начин, като "език на лицето", става " (…) de ce fait, aisément langue de tout le monde ». Освен това есперанто е просто вграден език за учене, Докладът цитира проучване на Ото Haszpra, който преценява, че е необходимо 150 часа, за да може да говори свободно есперанто срещу 1500 часа за английски, 1800 за френски или 2000 часа за Германецът. Така че обучението на учителите е улеснено и изисква минимална инвестиция.

За Франсоа хиля основната работа ще бъде да се променят манталитетите, включващи значителна информационна кампания, за да може да се приложи есперанто като европейски език.

Коментар

Този доклад е особено интересна, тъй като подчертава перверзните ефекти на хегемонията на английски език, и подчертава предимствата на един общ език в Европа. Въпреки това, нашето убеждение е, че есперанто не е решение.

Наистина този език има някои предимства, които са представени в този доклад, особено лекота на обучението. Нещо повече, аргументът, който прави есперанто езикът на личността и следователно езикът на всичко е особено привлекателен.

Certes, mais nous ne voulons pas d’une « langue de personne », nous voulons une langue de l’Europe. Un des facteurs de l’échec de l’esperanto est qu’il n’est attaché à aucune culture, et ne se base sur aucune institution. Nous avons la chance en Europe de partager une histoire commune extrêmement riche, et de posséder des institutions solides sur lesquelles il serait dommage de ne pas s’appuyer. Enfin l’espéranto est une langue trop théorique, voire même anarchique dans sa structure (il suffit de regarder le système des accents), et n’est pas égalitaire entre les genres.

На проекта наEuropa Lingua на Да се насърчи общ, но не уникален, егалитарен европейски език, основан на силно културно наследство. Подобно на междуезичния (или Западен) език, създаден от Едгар де Уол в 1922,Europeo Приема проста структура, базирана на езиците, които са направили историята на Европа (гръцки, латински, германски езици...).

За да се приеме аргументът на Франсоа хиля, основната работа да се направи за прилагане на европейски език е да се промени нагласи. Много хора изчистват идеята за общ език в Европа с повече или по-малко опростени аргументи. Работата на мозъчен тръст Europea Lingua est de changer ces mentalités, à travers le débat et la production de nouvelles idées.

Хиля доклад

Социални действия: